нàвик, мн. -ци, м. Умение, проява, придобити чрез постоянно повтаряне на едни и същи действия, които стават до голяма степен механично; привичка. За пръв път в своя живот Янко започна да разбира, че в него има много от предишните му лоши навици. Ем. Станев. Завъртяла е ключа в бързината си, ей тъй, по навик, и е излязла. Тя и друг път е правила тъй. Йовков. Навик стана на Вълкадина да стане сутрин, да подкара пред себе си кравата, за да я пасе. Йовков. Добивам трудови навици. По стар навик.
|