навременя̀вам, -аш, несв.; навременя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Диал. 1. Наближил съм, предстоя да се случа, да стана. Така си мисли стрина Венковица. И уверена, че така ще и да стане, тя с нетърпение чака да удари уреченият час, който вече е навременил. Влайков. 2. За бременна жена ‒ наближило ми е, дошло ми е времето да родя. Тинка все повече навременяваше. Отслабнала от бременността, измъчвана и от тия душевни болки, тя се бе много смъкнала. Влайков.
|