надàвам, -аш, несв.; надàм, нададèш, мин. св. надàдох, прич. мин. св. деят. надàл, св., прех. 1. Давам в изобилие, много. Стринка Венковица ѝ подава китка цвете. И други комшийки ѝ надаваха цветя. Влайков. 2. В съчет. със съществителни, които означават глас, вик, шум и под. ‒ означава действието, изразявано от съществителното, напр.: надавам вик ‒ викам, надавам вой ‒ вия, надавам крясък ‒ крещя. надавам се, надам се страд. □ Надавам ухо ‒ започвам да се вслушвам.
|