наèжен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от наежа. 2. Като прил. ‒ а) За косми, перушина: щръкнал, изправен. Той беше нисък и дебел човек, с наежени руси мустаци и остър поглед. Вазов. б) Враждебно настроен. След малко дотърча Геньо Хаджикостов, наежен и разтревожен. Караславов. Двама бяха взели пушките си и стояха наежени до войводата си. Дим. Талев.
|