накривя̀вам1, -аш, несв.; накривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поставям нещо накриво. Башибозуците се спряха на реката да се измият..., накривиха си чалмите. З. Стоянов. накривявам се, накривя се страд. □ Кому ще накривиш? (ирон.) ‒ никого няма да засегнеш или да му причиниш неприятност с постъпките си. Накривявам си шапката (разг.) ‒ успокоявам се, освобождавам се от някаква грижа; не се тревожа за нищо.
накривя̀вам2. Само 3 л. ед. накривя̀ва ми несв.; накривèе ми, мин. св. накривѝ ми, св., безл. Разг. Става ми мъчно, тежко, неприятно. От няколко дни нещо ми е накривяло.
|