наплàшвам, -аш, несв.; наплàша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Всявам, внушавам страх у някого. Това място Иван Белин искаше да запази за себе си и за да отстрани от там малолетните и да ги наплаши, разказваше им,... че там нощно време по месечина излизал от водата един бял бивол. Йовков. Наплашил беше живо и мъртво из градчето и треска тригодишна ги тресеше хорицата. Чудомир. наплашвам се, наплаша се страд.
|