напращя̀вам, -аш, несв.; напращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. напращя̀л, -а, -о, мн. напращèли, св., непрех. Препълвам се извънредно много. Рухнаха хамбарите, напращели от зърно. А. Гуляшки. Сега конят лъщи на слънцето, подскача и копае с крак, напращял от сили в себе си. Кр. Григоров.
|