напъ̀ждам, -аш, несв.; напъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пъдя завинаги; изпъждам, изгонвам. Не го превръщай в опасен враг на царството ни,... като напъждаш неправедно дъщеря му. Вазов. 2. Диал. Насочвам добиче с пъдене да върви в определена посока, към определено място. Вълкадин стана, прибра кравата, за да я напъди към село. Йовков. напъждам се, напъдя се страд.
|