наслю̀нчвам, -аш, несв.; наслю̀нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намокрям със слюнка; наплюнчвам. Яна спущаше вретено с жълта коприна. Млъкна, наслюнчи нишката и пак подхвана песента. К. Петканов. Лазар запали лампата, наслюнчи молива и започна да пресмята. А. Гуляшки. наслюнчвам се, наслюнча се страд.
|