насъ̀сквам, -аш, несв.; насъ̀скам, -аш, св., прех. 1. С викове, с движения карам някое куче да се нахвърли срещу някого. Малкото турне се превиваше от смях и надаваше викове да насъсква кучетата. Дим. Талев. Веднъж глухонемият отиде на параклиса, но овчарите насъскаха кучетата си и той едва се отърва. Г. Караславов. 2. Прен. Подучвам някого да направи на другиго някакво зло; подбуждам, подстрекавам. Децата на стрините му, насъскани от майките си, често го биеха. Елин Пелин. Началникът е насъскан. Той не стори това по своя воля. Влайков. насъсквам се, насъскам се страд.
|