натỳра ж. (лат.). 1. Природна същност на човека; естество. Може би в него се пробуди егоизмът, дълбоко вроден в човешката натура. Вазов. Той е здрав по натура. 2. Характер, темперамент. Но раната на Огнянов заздравяваше полека и приковаваше на едно място тая жива и нетърпелива натура. Вазов. Младият студент беше една от ония страстни натури, които намират смисъла на живота само е поклонение на някой идеал. Вазов. □ Плащам в натура ‒ плащам с предмети, стоки, вместо с пари. Рисувам от натура ‒ рисувам като гледам самите предмети, а не от изображение.
|