нахòдчив, -а, -о, прил. (рус.). 1. Който лесно се съобразява и намира отговор или изход при трудно положение; съобразителен. Бързо съобразителен..., находчив... той винаги знаеше да схване вярно един въпрос. Вазов. Находчив ум. 2. Който се дължи на съобразителност, остроумие и умение да се намира подходящ отговор или изход при трудно положение. Находчив отговор.
|