ная̀квам, -аш, несв.; ная̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Ставам як, силен; заяквам. Той порасте и наякна. И захвана вече и самичък да работи с волове, да оре и сее. Влайков. А щом започна слънцето да се застоява между белите пролетни облаци, той усети, че гласът му наяква. Дим. Талев. || Диал. Пораствам, ставам голям, здрав, силен; заяквам. А Райка си растеше като цвете в градина. И колкото повече наякваше, толкова повече цъфтеше и хубостта ѝ. Влайков.
|