праг, прàгьт, прàга, мн. прàгове, прага (сл. ч.) м. 1. Издадена долна част на рамката на врата. Дочувам вече и тихия разговор на съседките, насядали на къщния праг. Ст. Чилингиров. Тя стои на къщния праг и дълго и тъжно гледа прашния път. Елин Пелин. Открехна малките врата, / огледа уличката пустота / и в миг прекрачи дървения праг. Смирненски. 2. Мястото на вратата, през което се влиза и излиза. Един висок, малко приведен и плещест селянин... се показа на прага на кръчмата. Йовков. Виж, колко е хубаво времето... — обади се кака Гинка от прага, весела и засмяна. Вазов. 3. Прен. Книж. Граница пред нещо ново, което настава. Стоиме на прага на двайсети век. Вазов. Пред прага на смъртта. 4. Скална издигнатина в речно корито. Сребропенестите вълни весело се пляскат о камъните, скачат от ниски канаристи прагове. Вазов. □ Горен праг — горна хоризонтална страна на рамката на врата. Изтривам прага някому — много често ходя у някои.
|