пращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пращя̀л, -а, -о, мн. пращèли, св., непрех. 1. Издавам къси. резки звукове при горене, пукане, чупене. Турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща. Дим. Талев. Огънят в огнището весело пращеше. Елин Пелин. От десния ъгъл.... идваше шум от духало и пращеше нещо като врящо масло. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Разг. За съд, помещение — препълнен съм до краен предел. Годината беше плодородна, житниците пращяха от жито. Вазов. Неговият баща владее много села и градове, а ковчезите му пращят от злато и сребро. А. Каралийчев □ Пращя от здраве (разг.) — имам вид на човек с много добро здраве.
|