преглъ̀щам, -аш, несв.; преглъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. преглъ̀тнат, св., прех. 1. С гълтане прокарвам храна или течност през хранопровода. Почна да мляска с един чудесен апетит, като издуваше със залъците ту единия, ту другия образ и час по час опъваше шията си, за да може да преглътне сухия хлебец. Ал. Константинов. Тя се сили, едвам дъвче и с мъка преглъща. Влайков. Тя излезе бързо и се върна с чаша вода, която той с мъка изпи. С мъка отвори уста, с мъка преглътна водата. Л. Стоянов. || Правя мускулни движения с глътката, като че ли гълтам. То дишаше с полуотворена уста, после преглътна и облиза устните си. Дим. Талев. 2. Прен. Помирявам се без протест, понасям мълчаливо някаква обида, оскърбление, нещо неприятно. Ето защо не можеше току-тъй да преглътне това понижение. Влайков. На баща му ще е мъчно, но той е корав, ще преглътне всичко и никому няма да издаде мъката си. Г. Караславов. преглъщам се, преглътна се страд. □ Преглъщам горчивия хап — изживявам, приемам безропотно нещо неприятно, което не съм могъл да избягна. От своя страна Матей Матов смяташе, че старият предприемач ще преглътне горчивия хап и ще се примири. Л. Стоянов. Преглъщам думите (приказките) си (разг.) — премълчавам нещо, което току-що съм щял да кажа. Отвори уста, като че иска да рече нещо, ала преглътне си приказката сама — тя с приказки не може изказа сладката скръб на песента, в която се топи нейното майчино сърце. П. Ю. Тодоров.
|