предà, -èш, мин. св. прèдох, прич. мин. св. деят. прел, несв., 1. Прех. Правя, точа нишка, като усуквам вълна, памук и под. Бе купила няколко оки вълна, пра я, влачи я, и сега бе надянала хурка да преде. Дим. Талев. Войка седеше самичка на прага на воденицата и предеше на хурка. Елин Пелин. Райка бе седнала да шие кепета на ръкави, а майка ѝ предеше край нея на чекръка. Влайков. 2. Прен. Непрех. За котка и др. — издавам особен звук, който напомня вретено при предене; мъркам. Дядото дреме, котето преде, а момченцето си шепне нещо. Д. Немиров. преда се страд. □ Тънко преда (разг.) — Не ми стигат парите, живея в оскъдица.
|