предизвикàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който предизвиква и дразни, като поражда враждебни отношения; заядлив. Защо викаш? — попита той строго, но все още сдържано. — На пък, вика ми се! Предизвикателният отговор в миг забърка момчето. Вежинов. Еленът започна да рови земята с крак, настръхнал и предизвикателен. Ем. Станев. Предизвикателен въпрос. 2. Който извиква преднамерено някакво чувство, настроение и пр. Виното, дръзките погледи и предизвикателният аромат на парфюма бяха развеселили сърцата на танцуващите двойки. Хар. Русев. Предизвикателен поглед. Предизвикателен смях.
|