прелѝтам, -аш, несв.; прелетя̀, -ѝш, мин. св. прелетя̀х, прич. мин. деят. прелетя̀л, -а, -о, мн. прелетèли, св., непрех. 1. С летене преминавам от едно място на друго; прехвърквам. Над пътниците безшумно прелетя някаква птица. Елин Пелин. Стремително прелитаха самолетите над игрището. Н. Фурнаджиев. Снарядите прелитаха високо над главите им и падаха далеч някъде в тила. Ив. Мартинов. || Само 3 л. Летя без посока из пространството. Звезди блещукат над нази, / веди прелитат край нази. П. Р. Славейков. Денят беше облачен, студен,... — от небето прелитаха вече и редки едри снежинки. Г. Райчев. В мрака прелитаха светулки. Дим. Димов. 2. Преминавам с бързина покрай някого или нещо или отнякъде. По булеварда прелитаха бързо мотоциклетисти и военни коли с червени флагчета. Дим. Димов. 3. Долитам. Гергьовден... Отнякъде прелитат народни песни. В механите глъчка и весели провиквания, придружени от гайда. Ц. Церковски. Мъгли прелитаха откъм север. Йовков. прелитам се, прелетя се страд.
|