пресъ̀хвам, -аш, несв.; пресъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За река, езеро, блато и под. — губя водата си, оставам без вода. Рила е една от най-многоводните планини на България: нейните потоци и езера, с малки изключения, не пресъхват. Вазов. Вадички и горски потоци..., блата и гьолища, бари и мочури — всичко пресъхна. Елин Пелин. || Разг. Преставам, свършвам се, изчезвам. Кой горски стражар до сега е останал без къща? Че щяла да се изсече гората, че общинските приходи пресъхнали, той ли ще мисли за това? Чудомир. Четниците мълчаха. Отдавна бе престанал с песните си Арсо, отдавна бяха пресъхнали сълзите на Кове. Дим. Талев. 2. Изсъхвам повече, отколкото трябва. Прането е пресъхнало: мъчно се глади. □ Гърлото ми пресъхна — а) Жаден съм, усещам силна жажда. Танке, чедо, донеси ми водица, че ми пресъхна гърлото и езикът ми залепна за небцето. Чудомир. б) Усещам сухост в гърлото си поради силно вълнение. Сърцето на Варвара заби силно, гърлото ѝ пресъхна, но мозъкът ѝ продължаваше да работи ясно. Дим. Димов.
|