прèчка1 ж. Нещо, което пречи за извършването на някаква работа; спънка. Ни той, ни тя не мислеха за пречките, които родът и знатното положение на баща ѝ туряха на женитбата им. Вазов. Тя не знае колко трудно се осъществява животът, колко пречки трябва да се надвиват, за да се постигне най-малкият резултат. Л. Стоянов.
прèчка2 ж. Дървена или желязна пръчка на прозорец, ограда, врата и под. Две черни очи гледат през пречките на разтворения прозорец. А. Каменова. Жената политна и се хвана за пречките на стълбата: буйна светлина я ослепи. Г. Райчев. Мостът над реката е висок и няма странични пречки. К. Петканов.
|