прибрàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от прибера. 2. Като прил. — а) Който държи нещата си подредени, в ред; спретнат, уреден. Малката стаичка е свободна. Голямата дадох на една сама госпожа — чиновничка. Добра жена — чиста, прибрана. Г. Райчев. б) Който живее скромно, пестеливо, почтено; тих. Той му се видя прибран и кротък момък. Г. Караславов. в) Който не стърчи; събран, свит. Личеше си, че (кобилата) е от сой: тънки нозе, малка глава, прибрани уши. Йовков.
|