придирчѝв, -а, -о, прил. Който много придирва; крайно взискателен. Макар и на бойното поле, у него се събуждат стари казармени навици и той става придирчив и строг и за най-малките дреболии. Йовков. || Който има по-високи изисквания. Много от работниците бяха изпитвали сприхавия му нрав, но го обичаха, защото той беше еднакво придирчив и към себе си, и към помощниците си. А. Гуляшки. Придирчив читател. Придирчива публика.
|