придѝрям, -яш, несв., непрех. Придирвам. Той много не му придиряше, пиеше вода направо от улука: останало малко вода от добитъка — наведе се и се напие. Йовков. Той се наведе към ухото му: — А на жена ми не придиряй — кръвта ѝ е такава! A. Гуляшки.
|