признàт, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от призная. 2. Като прил. — който има обществено признание, утвърдил се е в обществото с качествата си, заслугите си; изявен. Алфред Коен беше станал признат майстор в занаята. П. Спасов. Признат талант. Признат авторитет.
|