притая̀вам, -аш, несв.; притая̀, -аѝш, мин. св. притаѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане тихо, да притихне. Всички са притаили дъх, всички са увлечени от тая чудна свирня. Влайков. 2. За мисли, чувства и под. — прикривам, потискам, спотаявам. Животът скъп угасна в напрежение / да спази гордо своята тъга, / да притаява скръб и огорчение, / мен да крепи в неравната борба. Величков. Токмакчията знаеше това много добре и затуй притаи раната в душата си и замълча. Йовков.
|