пробѝвам, -аш, несв.; пробѝя, -ѝеш, мин. св. пробѝх, прич. мин. страд. пробѝт, св., прех. 1. Правя дупка, отвор в нещо, като натискам, удрям или си служа с някакъв уред, инструмент. Гърдите му пробил куршумът проклет! / — В сърцето право! Багряна. Пробих още една дупка на колана си. Пробийте стената и прокарайте жица за телефон. || Обр. Слънцето вече е пробило плътните облаци, снегът се е стопил. Н. Фурнаджиев. 2. За вода, водна струя — правя отвор със силен натиск. Хайде сега заобиколете вадата и, ако някъде водата е пробила насипа, съобщете ми по безжичния телефон. А. Каралийчев. 3. Правя пробив. Съветските войски пробиват отбранителната линия и проникват в предградията на германската столица. 4. За цирей, пъпка — пуквам се, изтича ми гнойта. пробивам се, пробия се страд. □ Пробивам си път — а) Преминавам с усилие през навалица, тълпа. б) Успявам да се издигна, да напредна в живота. Пробивам пъртина — а) Правя си път. б) Започвам да работя в област, в която още не е работено.
|