произвòдство, мн. -а, ср. 1. Организирана дейност за създаване на стопански блага. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна... било започнало да запада. Влайков. Производство на въглища. Производство на зеленчуци. Производство на машини. Оръдия за производство. Концентрация на производството. || Отделен отрасъл в стопанска дейност. Текстилно производство. Автомобилно производство. Обувно производство. Въглищно и рудно производство. 2. Работа по изготвяне на промишлената продукция във фабрика, завод. Зает в производството. Мина в производството. Наградиха първенците в производството. 3. Произведени предмети; продукция. Висококачествено производство. Лошо производство. 4. Воен. Даване на военнослужещ по-горен чин. Производство на младши лейтенант в старши лейтенант. □ Стоково производство — форма на обществено производство, свързана със създаване на продукти, които са предназначени не за собствено потребление, а за продажба на пазара. Съдебно производство (юрид.) — а) Регламентирана от закона дейност на специализираните държавни органи, която се състои в решаването на граждански, наказателни и административни дела. б) Втората фаза на наказателно производство, която се ръководи от съда и обхваща съдебното дирене и произнасянето на присъда или решение
|