проклѝнам, -аш, несв.; прокълнà, -èш, мин. св. -àх и проклèх, прич. мин. страд. прокълнàт и проклèт, св., прех. Изричам клетва, проклятие срещу някого. И само отминава на Лазара гроба, / и Лазара люто проклина: / „О, бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане.“ П. П. Славейков. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Ботев. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще растне над прахът, / един ще жали, друг ще ме проклина, / но мойте песни все ще се четат. Вазов. проклинам се, прокълна се страд.
|