прокòбвам, -аш, несв.; прокòбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Прокобявам. От синята бездна на твойте очи / се ронеха скръбни слова / и тихо, но властно прокобваха те: / „Едва ли пак нявга, едва!“ Смирненски. Мен ме е родила сякаш веда / и ми е прокобила несрета. Багряна. прокобвам се, прокобя се страд.
|