прокỳда ж. Изгнание, прокуждане. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах азе хайдутин, / ... / но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Ботев.