прòход м. 1. Тясно място или тесен път, през който може да се премине и отиде някъде. Ламбо с още един другар затворник бяха изкопали проход под земята, излезли през нощта при Марица и пак уловили къра. Вазов. Агата стигна до прелеза, който беше между неговата къща и къщата на съседа му: един тесен проход, като малка уличка, през която се влизаше отзад в двора му. Йовков. 2. Път, който пресича планина. Карнарският хан е станцията на високия Троянски проход. Вазов. Тръгнаха бригадирите планината да разбиват, проход да прокарват, път да отварят между две равнини. А. Каралийчев.
|