пръ̀квам се, -аш се, несв.; пръ̀кна се, -еш се, мин. св. пръ̀кнах се, св., непрех. Разг. Явявам се, появявам се на свят, раждам се. Но и Стойко беше прост и див и той не знаеше една бурмичка да завинти. „Бре, пък как се пръкна такова говедо!“ ядоса се Юрталана. Г. Караславов. Хилядарка ли? Аз откак съм се пръкнал не съм виждал хиляда лева в ръцете си. A. Каралийчев.
|