пръ̀снат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от пръсна. 2. Като прил. — а) Който не е събран на едно място, разсеян на различни места, тук-там. От чардака той видя пръснатите по мегдана купчини селяни. Йовков. Всяко лято през ваканцията той се връщаше на село — едно пръснато на махали селце в северозападния ъгъл на България. А. Гуляшки. Звънци на пръснати стада / покоя кротко разлюляват. Сл. Красински. б) Разсипан. Жените прибраха чистото жито, сметоха пръснатото зърно. К. Петканов.
|