пръ̀стен м. 1. Металическа халка, която се носи на пръстите на ръката за украшение или като някакъв символ. Върху ръката му блестеше златен пръстен с голям диамант. Дим. Димов. Ръцете му бяха като подпухнали и на късите му пръсти лъщяха много пръстени. Йовков. Едър златен пръстен с кръгъл печат блесна на средния му пръст. Ст. Загорчинов. Макар и годежът им още да не беше станал, но те бяха си разменили пръстени. Елин Пелин. След тая молитва той размени пръстените на младоженците. Вазов. Годежен пръстен. Венчален пръстен. Брилянтен пръстен. Скъпоценен пръстен. 2. Прен. Обръч, кръг, ивица около нещо. Гледа една сива патица, също като яребица поръсена с тъмночервени капки по гърдите, с тънък бял пръстен около шията. Йовков. Двамата кладенчари се наместиха върху похлупака на кладенчовия пръстен. А. Каралийчев. От блокадния пръстен край поляната се отделиха още няколко полицаи и също тръгнаха към къшлата от различни страни. Дим. Ангелов.
пръ̀стен, -а, -о. прил. 1. Който е направен от пръст, от глина. Стаичката беше с голи стени и пръстен под. Дим. Ангелов. Клякаше пред старото почерняло буренце и си наточваше вино в зеленикавата пръстена паничка. Г. Караславов. В стаичката насреща, пред иконата на света Богородица, гореше пръстено кандило. А. Каралийчев. Пръстено гърне. Пръстен гювеч. Пръстена стомна. 2. Който е с цвят на пръст, на земя. Показа се едно лице сухо, пръстено и жълто. Йовков. Лицето му е пръстено, очите — сиви, угаснали. Л. Стоянов.
|