разлѝвам, -аш, несв.; разлèя, -èеш, мин. св. разля̀х, прич. мин. св. деят. разля̀л, -а, -о, мн. разлèли, прич. мин. страд. разля̀т, -а, -о, мн. разлèти, и разля̀н, -а, -о, мн. разлèни, св., прех. 1. Изливам, разсипвам течност от съд, обикн. неволно или поради невнимание. Тя подаде кафето на султана и в смущението си го разля. Йовков. Ръцете му трепереха. Седна до печката и разля горещия чай върху коленете си. А. Каралийчев. 2. Наливам на разни места. Момци им чаши препълват с медено вино червено — / първом разливат и сетне всекиму чаша подават. Ас. Разцветников (превод). 3. Рядко. За река — заливам, изпълвам с вода околните места. Пролет Дунав разлива нашироко водите си. || Обр. А из улицата шумна ..., / ето малката цветарка бърза от локал в локал, / де оркестрите разливат плавни звукове ритмични. Смирненски. Втората чаша разля по тялото ми чудна топлина. Моите мечтателни очи навярно бяха станали малко сънливи. Вежинов. разливам се, разлея се страд.
|