разстѝлам, -аш, несв.; разстèля, -еш, мин. св. разстлàх, св., прех. Постилам, простирам нещо нашироко. Кака разстила върху засъхналата трева под сливето големия месал и почва да реди върху него едно-друго. Влайков. Разстели сламата до огъня. Там ще спим. А. Гуляшки. Пред моите очи обширний Цариград разстила / със блясък чуден своите вълшебни красоти. Величков. Разстила пролет пъстри покривала: / треви, и мак, и губер от зари. Хр. Ясенов. разстилам се, разстеля се страд.
|