уклòн м. (рус.). Книж. 1. Полит. Отклонение от основната, правилната партийна линия. Партията допусна уклон по селския въпрос. 2. Прен. Отклонение от основната, главната линия във възгледите, което може да се изрази в определено течение, направление. Формалистичен уклон в живописта.
|