Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
фиаско
фиат
фиба
фибра
фибрин
фибула
фибър
фигаро
фигура
фигурален
фигуралност
фигурант
фигурантка
фигуративен
фигуративно
фигуративност
фигурирам
фигуриране
фиданка
фиде
фидеизъм
фидеист
фиев
физик
физика
физиолог
физиологичен
физиологически
физиологично
физиология
физиономист
физиономистка
физиономия
физиотерапия
физичен
физически
физичка
физкултура
физкултурен
физкултурник
физкултурничка
физхармоника
фий
фикс
фиксаж
фиксирам
фиксиране
фиктивен
фиктивно
фикус
фикция
филантроп
филантропия
филателист
филателия
филджан
филе
филиал
филигран
филигранен
филиз
филизене
филизя
филипика
филистер
филистерски
филистерство
филия
филм
филмирам
филмиране
филмов
филоксера
филоксерен
филолог
филологичен
филологически
филология
филоложка
филоложки
филон
философ
философия
философка
философски
философствам
философстване
филтрирам
филтриране
филтър
филтърен
филхармоничен
филхармония
филц
филцов
фин
финал
финален
финанси
финансирам
финансиране
финансист
финансов
финансово
финес
фини
финикиец
финикийка
финикийски
фиников
финиш
финландец
финландка
финландски
фински
финтифлюшка
фиорд
фира
фирма
фирмописец
фиск
фискален
фистан
фистанлък
фистула
фит
фитария
фитил
фитилце
фитка
фитне
фитопатология
фитотерапия
фичкам
фичкане
фиш
фишек

филосòф м. (гр.). 1. Учен, специалист по философия. || В древността — мислител, който се занимава с основните въпроси на битието; мъдрец. Той беше чел доста книги от стари философи, носители на античната мъдрост. Д. Немиров. 2. Прен. Разг. Човек, който се отнася спокойно, хладнокръвно и разумно към всякакви явления и несгоди в живота; мъдър човек. Философ беше Тонката и готов беше да приеме всичко без много страдание. Чудомир. || Разг. Ирон. Човек, който много умува. □ Дървен философ (разг., ирон.) — човек, който с дълбокомислен вид говори глупости, разсъждава глупаво.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.