|
фин, -а, -о, прил. (фр.). 1. Който е изтънчен, нежен, деликатен. Този човек с груба външност бе в същност фин и сърдечен. Дим. Димов. Тя беше много бледа, много фина и така изискано приказваше. П. Спасов. Момичето имаше фини черти. Фини обноски. 2. Който има тънка, деликатна изработка или структура; изящен, тънък. Аз разгънах пратката и видях един голям топ най-фино хасе. Д. Немиров. Крехки, като че направени от най-фин бял мрамор, изглеждаха храстите, покрити с цветчетата на мраза. Ем. Станев. Беше забрадена с фина копринена кърпа. Фин порцелан. Фина керамика. □ Фина механика (спец.) — лека метална индустрия, която произвежда дребни предмети и механизми с деликатна изработка, като часовници, микроскопи, компаси и др.
|