Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
флавивирус
флаг
флайтокс
флакон
фламандец
фламандски
фламинго
фланг
флангов
флангово
фланела
фланелен
фланелка
флаута
флашмоб
флебит
флегма
флегматик
флегматичен
флегматически
флегматично
флегматичност
флейта
флейтист
флейтистка
флексивен
флексивност
флексия
флигел
флигорна
флигорнист
флирт
флиртувам
флиртуване
флокс
флора
флорин
флот
флота
флотационен
флотация
флотилия
флотски
флуид
флуор
флуоресценция
флуоресцирам
флуоресциране
флуорид
фльонга
флюска

флèйта ж. (итал.). Дървен духов музикален инструмент с висок тембър, който има форма на тръба с клапи и страничен отвор за духане. Изведнъж отвън, откъм мегдана, се зачу флейта. Йовков. Отнякъде пак се разнесоха звуци на флейта — старинна и тъжна мелодия от сребърни тонове. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.