Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
фу
фуга
фугас
фугасен
фугирам
фугиране
фудул
фудулин
фудулка
фудуллук
фукара
фукария
фукарлък
фуквам
фукване
фукна
фулар
фуларен
фундамент
фундаментален
фундаментен
фуниеобразен
фуния
функционален
функционер
функционирам
функциониране
функция
фунт
фураж
фуражен
фуражка
фуражомелка
фургон
фурда
фурия
фуркет
фурма
фурна
фурнаджийски
фурнаджия
фурнир
фурнирам
фурниране
фурор
фус
фуста
фустан
фустанела
фут
фута
футбол
футболен
футболист
футуризъм
футурист
футуристичен
футуристически
футуристично
футуристка
фуча
фучене

фу̀рна ж. (тур.). 1. Разг. Специално иззидана голяма пещ за печене на хляб, ястия и др. Фурната изкарваше непрекъснато по сто хляба наведнъж. Йовков. || Част от готварска печка, пригодена за печене на хляб, сладки и др. 2. Количество хляб, което може да се побере в една такава пещ. Бояно, бяла Бояно! / тебе ще дома оставям: / три фурни хлебец да месиш. Нар. прик. 3. Помещение с иззидана такава пещ за печене на хляб и др. печива; пекарница, хлебарница. Пет пъти до сега е ходил на фурната да вземе гювеча. Вазов. Людете бяха по-весели и по фурните имаше бял хляб. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.