Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ф
фа
фе
фи
фл
фо
фр
фу
фъ
фю
фю
фюрер
фюфюкам
фюфюкане

фюфю̀кам, -аш, несв., непрех. Издавам лек звук или шум, подобен на „фю-фю-фю“; леко подсвирквам. Черньо почна по-често да спи на лозето и когато вечер си дойдеше, фюфюкаше разсеяно. А. Страшимиров. Кметът, нали е дявол човек, фюфюка и си прави оглушки. А. Страшимиров. Гълъбите леко фюфукаха над главата му.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.