|
хладнèя, -èеш, мин. св. хладня̀х, прич. мин. св. деят. хладня̀л, -а, -о, мн. хладнèли, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам хладен; захладявам се. Започваше и времето да хладнее горе в планината. Дим. Талев. 2. Правя да се усеща хлад. Потеклата по челото му пот хладнееше приятно като милувка. Дим. Талев. 3. С кратките дат. форми на личн. мест. ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им — усещам хлад, става ми хладно. Султана го покри, притисна завивката към гърба, към кръста му — да не му хладнее през нощта, есен беше вече, нощите ставаха хладни. Дим. Талев.
|