|
хлапàк, мн. -ци, м. Пренебр. 1. Момче на десетина години; хлапе. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / хлапак дванайсетгодишен, / овчар го даде майка му. Ботев. А той, осем-деветгодишен хлапак, пасеше кравата. Г. Караславов. Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с крехки лозови издънки. Чудомир. 2. Разг. Неопитен или неразумен млад мъж; негодник, дангалак, хъшлак. Хлапак! Отишел човекът, грабнал момичето, довел го. Йовков.
|