|
хлòпам, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Издавам шум, тракане с удряне, тропане. Но неговите каруци не дрънчаха, не хлопаха като другите коля, а пееха по пътищата. Йовков. По разкаляния път биволите едвам тътрузят колата, които хлопаха, клатейки се насам-нататък. П. Ю. Тодоров. Тъжно скърцаха дърветата зад оградите, хлопаше някъде пътна врата, куче лаеше в далечината. А. Гуляшки. 2. Чукам, тропам, за да ми отворят. Стори ѝ се, че някой хлопа на вратата. Елин Пелин. Но колкото и да хлопаха на портите, никой не излизаше да отвори. Йовков. || Като удрям, блъскам нещо, правя да издава шум; тракам. Точеха вода от чешмата, хлопаха с кофи и котли. М. Грубешлиева. хлопам се страд. По чардаците тропаха припрени стъпки, вратите на килиите се хлопаха шумно. Ст. Загорчинов. □ Хлопа му дъската, нещо му хлопа (разг., пренебр.) — не е с ума си.
|