|
шеговѝт, -а, -о, прил. 1. Който обича и умее да се шегува. Павле Фертигът беше 18 — 20 годишно момче Без причина весел, шеговит, винаги готов да каже нещо оригинално. Вазов. Пуста Въла шеговита; хем приказва, хем се смее! Мих. Георгиев. Той никак не приличаше на другите хора такъв весел и шеговит. Елин Пелин. 2. Който съдържа или изразява шега. Приказките му са шеговити и весели. Влайков. Разговорът се понесе лек и шеговит. К. Петканов. Шеговит тон. Шеговит поглед. Шеговита песен.
|