шèмет, мн. няма, м. 1. Замайване на главата, виене на свят. Почувствува шемет, стана права, но политна напред. К. Петканов. Усети шемет в главата си и изведнъж премаля. А. Гуляшки. 2. Прен. Книж. Опиянение. Няколко дни ходеше като замаяна от шемета на първата любов и мислеше само за следващата си среща с Петър. Ивайло Петров.
|