|
шèметен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който причинява шемет, виене на свят. Шеметната пропаст под него правеше да пъплят ледени мравки по снагата му. Вазов. Тук всичко земно губи от теглото си — / на тази шеметна, безбрежна висина. Багряна. При тебе спря тогава любовта; / то беше миг на шеметна измама. Ас. Разцветников. Шеметна бързина. 2. Рядко. Обзет от шемет; зашеметен. Не мигна нея нощ и шеметен из двора / Младен се луташе самотно. П. П. Славейков.
|