|
шèтам, -аш, несв., непрех. 1. Работя из къщи, върша домашна работа; шътам. Майка ѝ шетала из къщи, чистела, готвела. Ран Босилек. Двете жени шетаха още от тъмно, накладоха огнищата, наготвиха всякакви коледни ястия, постлаха стаите с нови килими. Дим. Талев. 2. В съчет. с предлога на или с дат. падеж на личните местоимения — прислужвам някому. Майка ти е вече стара и не може да ми шета. Каравелов. В тази къща баба Гена млада булка е дошла, шетала е на свекър и свекърва. П. Ю. Тодоров. Шетай ми ти сега, че аз ще ти прислужвам на сватбата. Погов. 3. Диал. Ходя насам-натам, скитам се, кръстосвам. Двайсет и пет години съм шетал из тия планини. Вазов. Лудо ходи, лудо шета / из село, / калпак криви, китка кичи / на чело. Ц. Церковски. □ Шетба шетам (диал.) — непрекъснато ходя, скитам. Шетба шета Марко Прилепчанец, / шетба шета низ Косово поле. Нар. пес.
|